Дилемата на служенето - на властта или на истината

Изглежда, че наистина живеем в ужасяващото време на постистината, в което всичко може да бъде фалшифицирано. Но кога точно беше епохата на истината? През 80-те, 50-те, 30-те години на XX век? И какво предизвика сегашния преход - интернет, социалните медии, възходът на Путин и Тръмп?

Бегъл поглед върху историята разкрива, че пропагандата и дезинформацията не са нищо ново и че всъщност хората винаги са живели в епоха на постистината. Самият вид Homo sapiens зависи от създаването и вярването във фикции. Още от каменната ера митовете служат за обединяване на човешките колективи.

Ние сме единствените бозайници, които си сътрудничат с непознати, защото само ние можем да измисляме истории и да убедим други да повярват в тях. И докато вярваме в едни и същи фикции, ще се подчиняваме на едни и същи закони и по този начин да си сътрудничим. Спомнете си, че преди векове милиони християни са се заключили в самозащитния митологичен балон на Библията, а милиони мюсюлмани - на Корана. Няма и едно научно доказателство, че Ева е била изкушена от змия или че душите на неверниците горят в ада, но милиони хора вярват в тези неща от хилядолетия. Някои фалшиви новини са вечни.

При това не отричам потенциалната благотворност на религията, точно обратното. За добро или лошо, фикцията е сред най-ефикасните лостове в инструментариума на човечеството. Обединявайки хората, религиозните убеждения правят възможно мащабното взаимодействие помежду им. Те ги вдъхновяват да изграждат болници, училища и мостове в допълнение към армиите и затворите. Голяма част от Библията може да е измислена, но все пак може да носи радост на милиарди и да насърчи хората към състрадателност, смелост и творчество - точно както и други велики творби, като "Дон Кихот", "Война и мир" или "Хари Потър".

В по-новата история всяка нация е създала и собствена митология, а идеологии като комунизма, фашизма и либерализма - себеутвърждаващо кредо. В началото на 30-те години левите западни журналисти и интелектуалци хвалеха Съветския съюз като идеалното общество, точно когато милиони украинци и други съветски граждани умираха от глада, който Сталин им беше подготвил. В "Моята борба" Хитлер пише, че "и най-ярката пропагандна техника няма да доведе до успех, ако пропуска един основен принцип - тя трябва да се сведе до няколко точки, които да повтаря отново и отново". Може ли днешен продавач на фалшиви новини да предложи нещо по-добро? Но все пак, ако в епохата на Facebook и Twitter понякога е трудно да се избере на коя версия на събитията да се вярва, поне не е възможно да се убиват милиони, без светът да узнае.

А истината е, че истината никога не е била високо в дневния ред на Homo sapiens. Много хора предполагат, че ако някоя религия или идеология изопачават реалността, последователите й ще го открият рано или късно, защото няма да са конкурентни на по-адекватните си съперници - още един утешителен мит. На практика силата на човешкото сътрудничество зависи от деликатния баланс между истината и фикцията. Ако изопачите реалността твърде много, това наистина ще ви отслаби, защото ще ви тласка към грешни действия. От друга страна, не можете да организирате ефективно големи маси от хора, без да се облегнете и на някаква митология. Ако се придържате само към неподправената реалност, малко хора ще ви последват.

Истината и властта могат да вървят заедно за кратко - после пътищата им се разделят. Ако искате власт, в някакъв момент трябва да започнете да говорите измислици. Ако искате да следвате истината, в някакъв момент трябва да се отречете властта. През цялата история хората от духовната и научната сфера са били изправени пред дилемата на кого да служат - на властта или на истината. Християнските свещеници, конфуцианските мандарини и комунистическите идеолози поставиха единството над истината - затова бяха и толкова могъщи.

Така че, ако мечтаете за общество, в което царува истината, а митовете се игнорират, не очаквайте много от Homo sapiens. По-добре пробвайте късмета си с шимпанзетата.

Всичко това не означава, че фалшивите новини не са сериозен проблем или че политиците имат лиценз да лъжат. Би било грешно и да заключим, че всеки опит да се открие истината е обречен и че няма разлика между сериозната журналистика и пропагандата. Под всяка фалшива новина има истински факти. Затова, вместо да ги приемаме като норма, трябва да признаем, че проблемът е по-сложен, отколкото си мислим, и изисква повече усилия да различаваме реалността от измислицата.

Никой политик не говори само истината, но някои са много по-добри от другите. Ако бях живял по това време, аз лично бих вярвал много повече на Чърчил, отколкото на Сталин, въпреки че и британският премиер си е позволявал да видоизменя истината, когато му е изнасяло. По същия начин няма напълно безпристрастен или безгрешен вестник, но едни полагат реални усилия да стигнат до истината, докато други работят като машини за промиване на мозъци.Отговорността е на всички нас. Първото правило е: ако искате надеждна информация, плащайте за нея. Ако получавате новините "безплатно", най-вероятно някой продава вас. И второто правило: ако някой проблем е важен за вас, направете си труда да прочетете за него и в релевантна научна литература, т.е. написана от хора в утвърдени научни центрове. Научната общност е най-надеждният източник на знания през вековете. А учените от своя страна трябва да са много по-ангажирани с текущите обществени дебати. Те не трябва да се притесняват да надигат глас по теми в тяхната област. Мълчанието не е неутралност - то крепи статуквото.