/Поглед.инфо/ За първи път Русия надмина САЩ при доставката на втечнен природен газ за Европа. От една страна, това е положителна новина: нашият газ отново доказва своето предимство. От друга страна, тази ситуация породи съперничество в Европа между два вида руски газ: тръбопроводен и втечнен. И става въпрос не само за конкуренцията между две компании от Русия, но и за загуби в бюджета.
„Обикновено половината от тези доставки идват от САЩ и Русия, но през 2020 г. можете да видите, че руският ВПГ се доставя в малко по-големи обеми от американския. Това се случва за първи път“, каза Седрик Кремерс, ръководител на „Шел“ в Русия. И така, според него през 2020 г. около 84 милиона тона ВПГ са доставени в Европа, от които 22 милиона тона са се паднали на Русия и 20 милиона тона на САЩ.
Според неговата прогноза до 2040 г. търсенето на LNG в Европа ще продължи да расте със значителен спад на вътрешното производство, но делът на тръбопроводния газ леко ще намалее. Основният спад в газопроводния обаче ще се дължи на спад в доставките от Норвегия и Северна Америка. Докато доставките на газопроводния от Русия ще останат на приблизително същото ниво, смята „Шел“.
От една страна, това е положителна новина за Русия - руският ВПГ е по-търсен в Европа, отколкото американския, дори по време на криза и рязък спад в търсенето и цените. От друга страна, каквото и да се говори, но руският втечнен природен газ взима парче от баницата от „Газпром“, а оттам и от руския бюджет.
Защо американският ВПГ на европейския пазар се срина миналата година? Първо, оперативните разходи за втечняване и доставка на американски ВПГ се оказаха високи и купувачите на газ не искаха да плащат за тях, казва Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация, експерт в Националния Фонд за енергийна сигурност. По някое време цените на газа на европейския спотов пазар паднаха до 30 долара за хиляда кубически метра. Американците нямаха смисъл да втечняват газа и да го внасят в Европа. Следователно заводите за втечнен природен газ в САЩ дори спряха за определен период. Докато руските заводи за ВПГ продължават да произвеждат и доставят, въпреки кризата.
„Оперативните разходи на „Новатек“ се считат за практически нулеви, тъй като ги покриват чрез износа на газов кондензат. И транспортното рамо до Европа е по-малко “, казва Юшков.
На второ място, веднага щом търсенето в Азия започна да се възстановява, американците веднага се втурнаха там, за да спечелят поне нещо. Цените в този регион са по-високи от тези в Европа.
Парадоксално, но когато властите разрешиха на частната компания „Новатек“ да изнася ВПГ, се предполагаше, че втечненият газ ще отиде на новите пазари - азиатските. Вместо това руският втечнен природен газ започна да завладява европейския пазар, който е традиционният пазар за някогашния единствен износител на газ, „Газпром“. Последният осигурява, заедно с „Роснефт“, приходи от износ в бюджета на РФ. Докато „Новатек“ все още не плаща износни мита към руския бюджет, освен това неговите проекти за ВПГ са получили други данъчни стимули - нулев данък за добив на полезни изкопаеми, намалени данъци върху печалбите, върху земята и др. Руският бюджет ще усети ползите от износа на ВПГ от „Новатек“ само когато данъчните облекчения изтекат. И това ще се случи след 8-12 години.
„От гледна точка както на „Газпром“, така и на държавата, е идеално целият руски ВПГ да отиде в Азия - в Южна Корея, Япония и дори Китай. Газопроводът „Силата на Сибир“ идва на изток от Китай, където няма терминали за ВПГ, така че няма пряка конкуренция между двата вида руски газ “, казва Игор Юшков.
Но в Европа подобна конкуренция е неизбежна.
„По-добре е газът на „Новатек“ изобщо да не тече към Европа. По един или друг начин, той все пак се конкурира с нашия газопроводен. А руският бюджет не получава данък за добив на полезни изкопаеми и износни мита. Тук интересите на „Газпром“ и бюджета съвпадат “, съгласен е експертът на НФЕС.
„Проблемът на „Новатек“ е, че той няма достатъчно танкери с ескорт за целогодишно използване на Северния морски път. А целогодишният ескорт на танкери все още е рисков. Ако ВПГ се изпращаше само на Изток, тогава обемите за производство на ВПГ в Ямал трябваше да бъдат намалени. Защото нямаше да имат време да доставят целия ВПГ. Големи обеми могат да бъдат изпратени в Европа поради по-простата и по-бърза логистика“, обяснява източникът.
Въпреки това, от 22-те милиона тона руски ВПГ, доставени в Европа, само 80% принадлежат на „Новатек“. Като се има предвид, че миналата година компанията е произвела около 20 милиона тона втечнен природен газ, „Новатек“ е доставил около 16 милиона тона в Европа, а останалите 7 милиона тона „Газпром“. В момента в Русия работят два големи заводи за втечнен природен газ. Това е "Сахалин-2", контролиран от "Газпром", който е произвел 11,6 милиона тона ВПГ през 2020 година. И „Ямал ВПГ“ на Новатек с проектна мощност 16,5 милиона тона, който работи над нея.
В същото време „Новатек“ уверява, че за част от своя ВПГ Европа не е краен потребител, а пункт за претоварване за доставка до други страни. Статистиката на „Шел“ обаче не отчита това.
„Ситуацията може да се промени, когато бъде изграден трансборден хъб за 20 милиона тона. Тогава доставките ще бъдат пренасочени към Азия. Вярно е, че по това време четвъртият етап на „Ямал ВПГ“ и „Арктика ВПГ-2“ вече ще бъде стартиран. Следователно целият ВПГ все пак няма да отиде в Азия. Със създаването на подобен център за претоварване в района на Мурманск, Новатек всъщност признава, че част от втечнения природен газ ще продължи да отива в Европа в бъдеще“, казва Игор Юшков. „Следователно след десет години, когато Новатек започне да плаща данъци, този проблем ще изчезне за бюджета. Но не и за „Газпром“, добавя газовият експерт.
Държавата обаче предостави такива данъчни облекчения на „Новатек“ с причина. Първо, за да се създаде в Русия всъщност нова индустрия за втечняване на природен газ. Без тези предимства газът Ямал най-вероятно щеше да остане в земята. Сега Русия планира да утрои производството на „ВПГ“ до 2035 г.: от сегашните 29 милиона тона до 120-140 милиона тона ВПГ годишно и да заеме до 15-20% от световния пазар.
„Русия вече е важен играч на пазара за ВПГ. Плановете в енергийната стратегия за растеж до 2035 г. са съвсем реалистични. Само Новатек планира да удвои производството си през следващите пет години чрез проектите за „Арктика ВПГ-2“ и „Обски ВПГ“. Това е много амбициозна програма за ВПГ. Също така през следващите години е възможно стартирането на проекта „Балтийски ВПГ“ на „Газпром“. В бъдеще Русия ще може да се конкурира за лидерство на световния пазар на ВПГ със САЩ, Катар и Австралия “, казва Филип Мурадян, директор по корпоративни рейтинги в „Експерт РА“
Освен това „Новатек“ се занимава с разработването на руски технологии в тази област. Скоро компанията обещава да пусне четвъртата линия за втечнен природен газ в Ямал, използвайки собствена технология за втечнен природен газ със среден тонаж. Твърди се, че технологията помага да се намалят разходите за производство на LNG с 30%. В ход е въвеждането в експлоатация на тримесечната линия.
Стартирането му беше отлагано няколко пъти. Първоначално беше планирано да се отвори линията в края на 2019 г. Забавянията при внедряването на нови патентовани технологии са разбираеми. По тази линия „Новатек“ всъщност ще тества собствената си патентована технология за втечняване на газ. След това с помощта на тази технология ще бъде изградено пълноценно предприятие – „Обски ВПГ“ с капацитет 5 милиона тона.
Освен това „Новатек“ не е само активен потребител на Северния морски път. Той помага на „Совкомфлот“ да разработи нов логистичен маршрут, на който Русия също залага сериозно.
През януари-февруари беше направено първото двупосочно пътуване от пристанище Сабета (където се намира „Ямал ВПГ“) до китайския Дзянсу и обратно до Сабета по маршрут на Северния морски път. Този маршрут беше покрит от превозвача на втечнен природен газ от клас „Арк-7“ Кристоф де Маржери“.
Уникалността на януарския проход, първо, е, че той е последният независим проход по източната част на Северния морски път. Обикновено навигацията тук продължава от юли до ноември. А преминаването на голям товарен кораб през февруари по източния маршрут на Арктика беше извършено за първи път в историята. Трето: обратният проход от нос Дежньов до Сабета под ръководството на ледоразбивача „50 години Победа“ отне 11 дни и 10 часа. Това се оказа малко по-бързо от прехода на „Кристоф дьо Маржери“ през януари 2021 година.