Да се въведе ли мажоритарна избирателна система?

Нека уточня първо, че аз предлагам мажоритарна система в 2 тура, което НЕ води до двупартийност, а тъкмо обратното - до многопартийност.

В политологията това е т. нар. Закон на Дюверже. Пример - Франция. Там в момента в долната камара има около 14 партии.  Но дори когато имаме мажоритарни избори в 1 тур и двупартийна система, резултатът е много по-добър от днешния.

1. Основното предимство при мажоритарната система е, че народът има народни представители. При пропорционалната няма - това са представители на партиите, спуснати със списък. Политолозите ще ви излъжат, че при мажоритарните избори се "губят гласове". Кой ги губи? Партиите не са суверен, та да им се губи нещо! При пропорционалните избори избирателите губят 100% от гласовете си, тъй като това не са техни представители. При мажоритарните всеки район си избира представител и нищо не се губи.

2. При мажоритарната система партиите се обновяват, изчистват се от гнилите ябълки и затова оцеляват дълго. Ако началството води лоша политика, избирателите го махат. Докато при пропорционалната това е невъзможно. Там началството е стъпило на гърбовете на всички останали, и то в по две листи. Партията умира, той е пак в парламента.

3. При мажоритарните избори депутатът има страх от избирателя. При пропорционалните го е страх само от този, който пише листата. Сложат ли го начело на листата, и магарето става депутат. Какво мисли избирателят, за него няма никакво значение.

4. При мажоритарната система купуването на гласове се обезсмисля, защото никой не може да купи 51% от избирателите в даден район. Сега се купуват по 1 - 3%, главно в ромските махали. В един едномандатен район с 20 000 избиратели всичко става пред очите на хората. Ако те видят, че купуваш роми, всички ще се обърнат срещу теб.

5. За да привлечеш 51% от избирателите, трябва да се опиташ да се харесаш на 100%. Затова тази система действа центростремително, тя сплотява и хората, и нацията. При пропорционалните се бориш за 5-10%. Или 20%, все тая. Значи длъжен си да си измисляш врагове, да насъскваш срещу другите, да вдигаш скандали. Затова партийно-листовата система действа центробежно, народът е разединен и скаран. Затова и умира нацията. Истинският патриот е за мажоритарни избори.

6. При мажоритарната система не е възможно да се появи харизматичен лидер, който да помете целия парламент, както стана при царя и при Бойко Борисов. Там всеки район избира своя човек, ефектът на мексиканската вълна не е възможен. Ако през 2001 г. изборите бяха мажоритарни, НДСВ едва ли щеше да има 10-20 депутата. Същото важи и за 2009 г. и ГЕРБ. И обратното - тъкмо при пропорционалните избори "лидерите" и "спасителите" вкарват по 100 напълно непознати депутата с автобуса. Хитлер идва на власт чрез пропорционални избори, а точно преди това губи мажоритарни избори за президент.

7. Кресливите, крайните, особняците, нямат шанс да съберат 51%. Но те лесно събират 5-10%, защото винаги има едно озлобено малцинство. Затова мажоритарният депутат е умерен, възпитан, интелигентен.

8. Ако олигархията имаше изгода от мажоритарни избори, отдавна да ги е въвела.

9. Най-демократичните нации и господарите на света имат мажоритарни системи - САЩ, Великобритания, Франция, Индия. Това не е случайно. Пропорционалните система дават възможност за колонизация на нациите, тъй като те отчуждават елита от народа.

10. Истинската пряка демокрация възниква само при мажоритарни системи. В Швейцария, докато е въведена и утвърдена референдумната система, всички депутати са избирани мажоритарно. И накрая, всички смесени и компромисни варианти водят до лоши резултати, защото създават ефекта на тълпата, те заразяват мажоритарния избор с ефекта на "мексиканската вълна".

* Текстът на журналиста Валери Найденов излезе в 24chasa.bg на 23 февруари и беше публикуван и в други медии

 За съжаление, в България голяма група хора, смятат, че мажоритарна избирателна система означава "да гласуваш за личност". Това донякъде е така, въпреки че съвсем не елиминира вот на партиен принцип, защото сред твърдия електорат на различните партии личността често няма значение.

Ако не вярвате или не разбирате – опитайте да си представите на следващите местни избори в община Борован (китно село във врачанските поля, общински център, в центъра на което до ден днешен стои паметник на партизанин с шмайзер, яхнал изправен кон) за кмет да се кандидатират проф. Михаил Константинов (кандидат на десницата) и научена да говори, облечена в пуловер (да не бъдем максималисти), човекоподобна маймуна на име Макавей (кандидат на БСП). Ако играят пари, бих заложил на Макавей, макар че не вярвам букмейкърите да дадат висок коефициент за негова победа.

По същество, при мажоритарната избирателна система страната се разделя на сравнително равни (би трябвало да са идеално равни, но това чисто географски невинаги е възможно) по население, едномандатни избирателни райони, които са точно равни по брой на броя на местата за народни представители в Парламента и в които райони партиите издигат по един единствен кандидат, който трябва да спечели доверието на гражданите. Първият влиза в парламента, а останалите чакат нов тираж. Моето мнение (както, предполагам, и на мнозина други) е, че този тип система е прекрасен за държави, където съществува традиционен и установен двупартиен модел.

За България би бил не само неуместен, но вероятно и пагубен. Както знаете, политическият модел у нас е многопартиен и това едва ли скоро ще се измени (а с оглед и на срастването на мафията с политиката - и по-добре). Да погледнем внимателно какво би се случило, ако на идващите избори имаме мажоритарна избирателна система:

- Ако разделим броя на българските граждани, имащи право на глас (около 6 милиона) на броя на местата за депутати (240 броя), по много груби сметки във всеки избирателен район ще има около 25 000 избиратели.

- Да приемем, че основните партии у нас в момента са седем : БСП, ДПС, ГЕРБ, България на гражданите, Сините (ДСБ-Единство или както се наричат до изборите), ВМРО-Атака и някаква измислена коалиция от типа СДС-РЗС.

- Провеждат се избори с 60% избирателна активност, т.е. в страната гласуват около 3.6 милиона души, а средно за район - по 15 000 души.

- В един от тези райони, на изборите се получава следният примерен резултат: БСП – 3000, ДПС – 3500, ГЕРБ – 3000, "България на гражданите" – 1500, Сините – 1500, ВМРО-Атака – 1500, СДС-РЗС – 1000, което означава, че от този район в парламента влиза кандидатът на ДПС. С подкрепата на 3500 души от район с 25 000 избиратели и 15 000 реално гласували. Дори да се получи, че средно аритметично за народен представител са нужни по 5000 гласа, това значи, че целият парламент ще бъде избран с 1,2 милиона гласа от всички гласували. Гласовете на останалите 2,4 милиона просто няма да се отчетат никъде.

- За другите райони можете да разбъркате гласовете и да дадете повече или по-малко на друга партия (не на ДПС), но резултатът е приблизително същият. Ако точно същите резултати се получат, но в двупартийна политическа система, тогава един депутат щеше да влиза поне със 7501 гласа, което щеше да го направи поне два пъти по-легитимен от този, избран в условията на многопартиен модел.

Защо това е опасно?

1. Защото парламент, избран при подобни условия, ще има ужасно ниска степен на легитимност – няма да отразява реалното разпределение на подкрепата към партиите.

2. Ниската легитимност води след себе си сериозна опасност от невъзможност да има стабилно правителство, защото мнозинството граждани ще бъдат против него. Това е предпоставка за предсрочни избори, нестабилност, политическа криза, а често и следващата икономическа криза.

3. Възможност за лесно купуване на депутатски места от партии със сериозни икономически кръгове около себе си (особено партии тип "Лидер" на Ковачки, който е феодал на цели общини) или от партии, чиито избиратели гласуват на етнически принцип. Аз лично считам, че партия като БСП, с опит в купуването на гласове и традиционна подкрепа от нискообразованите, възрастни гласоподаватели, без проблеми може да постигне огромно парламентарно мнозинство на много ниска цена. Подобни промени искаха РЗС, "Шоуто на Слави", предполагам, че и НДСВ имат подобни желания, защото парите при тях са като шума.

4. Решение на проблема с опасността от купуване на гласове не може да бъде преодоляна дори при намаляване на броя на депутатите, защото пък редукцията на народните представители: 1/ намалява степента на представителност – приема се, че колкото по-малко хора представлява един депутат, толкова по-представителна е властта, която му е дадена, защото е по-лесно и ангажиращо да представляваш по-малка група и 2/ прави така, че купуващият дава повече пари, но на по-малко места. Намаляване на депутатите искаше РЗС и Атанас Семов.

* For Dummies (анг) - "За лаици".
Препечатваме с незначителни съкращения и разрешението на автора текста от блога SanctorLegum. Пълният текст е достъпен и на facebook.com/SanctorLegum.

Въпреки че разочарованието от партийните елити сега се вижда особено ясно, изписано на ръка върху плакатите от февруарските протести, то, разбира се, не се появи през последния месец. Напротив – омразата към "партиите на прехода" е движеща сила на политическия живот от 2001 г. насам (преди това го движеха любовта и омразата към стария режим).

НДСВ беше първата партия, която успя, казвайки "ние сме различни". Оттогава този номер минава твърде много пъти – така се появиха "Атака" и ГЕРБ, както и други шумни партии с по-малко влияние. Миналата година "България на гражданите" изникна със същата заявка за нещо ново. Критиците на новото движение обръщат аргумента на Кунева срещу нея, изтъквайки участието й в две правителства.

Затова призивът за смяна на пропорционалната избирателна система с мажоритарна не е изненада за никого. Идеята "да се гласува за личности", която стои зад този призив, е именно противопоставяне на партиите, символно натоварени с наследството на "лошия преход". И точно както всеки (не много) нов партиен играч се обявява за различен от предишните, периодично в медиите и по трибуните изгряват стари муцуни, които настояват за въвеждане на мажоритарни елементи или пък направо за изцяло мажоритарни избори. Тази идея обаче не изглежда много приемлива, когато същите хора застанат зад парламентарната трибуна.

Опитите да се въведе мажоритарен елемент през последните 23 години могат да се определят като неуспешни. Въпреки огромния авторитет на някои от фигурите във Великото народно събрание през 1990 г., едва ли някой се заблуждава, че противопоставянето между СДС и БСП е единствената движеща сила на изборите. Същото важи за президентския вот – трудно е да си представим, че Георги Първанов дължи двата последователни мандата на харизмата си, колкото и надпартийна фигура да е президентът. На парламентарните избори през 2009 година пък мажоритарният вот оправда традиционните критики, че стимулира двупартиен модел – ГЕРБ спечелиха 26 места, а ДПС – останалите 5.

Най-ярките "личности" извън големите партии след 1989 година, като започнем с Жорж Ганчев и свършим със Слави Бинев, също трябва да ни накарат да се замислим за евентуалните последици от мажоритарно гласуване. А тези два примера май са по-добър вариант от потенциални еквиваленти на Христо Ковачки или братя Галеви.

Въпреки това представители на протестиращите упорито вярват в предимствата на мажоритарната система. Нашумелият в последния месец Янко Петров настоява за 240 едномандатни избирателни района, които да издигат депутати "от народа". Ангел Славчев споделя тази теза, макар че след среща с неправителствени организации последното искане на протестиращите е за пропорционална система с преференциални листи. Така или иначе, изборният кодекс беше приет и според депутатите промяна преди извънредните избори е изключена.

Въпросът е дали партиите са най-големият проблем на политическата система в България – и съответно дали мажоритарният вот е най-адекватното решение, или поредната идея, която, повтаряна до втръсване, се превръща в част от така мразеното статукво.