Приказната власт на малцинството

© Дневник

Правителство на 116-те, подкрепено от 162-те. ГЕРБ (116)+"Атака (21)"+"Синята коалиция" (15)+РЗС (10). Невиждано досега у нас политическо ноу-хау за конструиране на власт. Очертава се кабинет на малцинството, подкрепен от цяло конституционно мнозинство. Отказ от широка коалиция вдясно, въпреки че това изглежда най-лесното и щастливо нещо на света. Но пък и всички вдясно са свенливи да искат министерства срещу вот за кабинета - още по-неочаквано лесно щастие. Каква ли ще е тази изневиделица чудна власт?

Власт като приказка - детски чиста, мъжки пряма. Народът е гласувал доверие на Героя и той няма право да бяга от него. Край на оправданията "ние ги хващаме, те ги пускат" и "аз чистя, Станишев ми прави кризи". Край и на омразните коалиции - двойни, тройни или четворни. Край на извиванията на ръце от малки, но нагли коалиционни партньори. Ако Борисов хареса някого от дясно - като Евдокия Манева, ще го вземе в изпълнителната власт в лично качество, не като делегат на ДСБ. Край на партийните квоти от горе до долу в администрацията и на пряката подчиненост на цели министерства към съответните партийни централи.

Един народ, една партия, един лидер

- това е толкоз просто и логично. Няма Кобург, няма Доган, няма го даже и Костов със секирата. Партията е пълна функция на лидера. И дори пак да са събирани от кол и въже като в НДСВ през 2001, депутатите на ГЕРБ са проверявани с полицейска, не със стоянганевска и пламенпанайотовска вещина, а предварителните им оставки прошнуровани чакат подобаващи издънки, за да бъдат датирани. Парламентарната група ще е като групата в Столичния общински съвет - дисциплинирана машинка за гласуване. От депутатите не се иска нищо друго, освен да нямат неизвинени отсъствия, да не киснат в междучасието в кафенето и да гласуват, както е заповядано. Твърде вероятно е от тях да излезе стегната парламентарна рота - в първия работен ден на 41-то Народно събрание депутатите на първата политическа сила бяха заели местата си цели 20 минути преди началото - нещо непостижимо за която и да било зала в България, камо ли пък парламентарната.

Повечето народни избраници на ГЕРБ вероятно ще си останат до края безименни, както са били безименни за лидера си, дори и след като той с запозна с тях в понеделник в Симеоново. "Тошко от Разград" не е по-обидно-фамилиарно в устата на Генерала от господарското "Димитров" (без "господин") в устата на Царя. Имената на други пък фойерверково ще изгорят, за да светят за назидание на останалите. Като това на Тошко Маниака от Бургас, схрускан от медиите и изплют на четвъртия ден от парламента още преди да се закълне.

Власт като за премиерска република

Парламентът ще е функция на правителството, а правителството - на премиера. Министрите са само експерти и затова - лесно заменими. Те няма да имат собствена политическа тежест с изключение на вътрешния Цветан Цветанов, който въртеше партията. Борисов ще продължи да презарежда легитимност от пряката си комуникация с народа. Доброто ще е негов позитив, лошото - от тежкото наследство, от кризата, от старите саботьори или новите некадърници, или пък от очевидната невъзможност премиерът да огрее навсякъде.

Тази приказна власт обаче все пак е напълно зависима от приказно простата аритметика: 116<121. Това налага по-невидими на пръв поглед политически технологии за осигуряване на мнозинство.

ГЕРБ предлага на "Атака", "Синята коалиция" и РЗС меморандум за подкрепа на кабинета и политическо сътрудничество. Общото кратно за четирите партии - ревизия на делата на досега управляващите, мерки срещу кризата, връщане на доверието в евроинституциите, избирателна и конституционна реформа, осигуряват мнозинство на кабинета само в краткосрочен план - до есента или до края на годината. Всяка от подкрепящите партии си запазва правото да е несъгласна по конкретните мерки, още повече че целите в меморандума са максимално общи. Бойко Борисов смята обаче да импровизира на парламентарния фронт и да удължава подкрепата. Като иска вот на доверие примерно, щом дойде нужда - техника, използвана досега само от Филип Димитров, успешно свалил се от власт през 1992 г. Малката хитринка на вота на доверие е, че с него може да се получи глътка въздух и само с половинчата пасивна подкрепа - за разлика от вота на недоверие, когато се искат 121 гласа за свалянето на кабинета, при вот на доверие са нужни повече от половината от присъстващите в залата депутати, за да остане правителството на власт. Нищо не пречи неколцина депутати от други групи или цяла група да остане навън - и доверието е получено. Но и нищо не пречи на лявата опозиция, колкото и малка да е сега, да си иска нонстоп вот на недоверие.

"Да изкарам цял мандат не ми е основната цел" - предупреждава Борисов - ако ще трябва "да търся коалиции, които да ме спасяват 1 или 2 години повече - абсурд..." Последният коз на парламентарния силовак Борисов е да излезе и каже: "Тази партия ми извива ръцете. Заради тях трябва да вляза в корупционни схеми." И геройски да падне от власт, без на всяка цена да си удължава властта с 1 или 2 години. А пък и точно на половината на мандата

ще дойдат и президентските избори

По-логично е обаче ръцете не да се извиват, а да се здрависват мълчаливо. Нищо не пречи на ГЕРБ да разчита постоянно на депутати от "Атака" например, на която няма как по хигиенно-политически съображения за пред света да разчита като явен коалиционен партньор. Или пък на цялата партия на Яне Янев, която ще загуби предмета си на дейност, след като правителството поне отчасти започне да върши това, за което гръмогласно Яне зовеше, за да влезе в парламента. ДСБ е по-костелив орех - ще пази дистанция от Борисов, за да си опази идентичността. СДС, с по-голяма доза неопределеност - също. Борисов обаче ще може да жонглира между "Атака", "Синята коалиция" и РЗС и поне за начало да си осигури пълен шахматен комфорт.

А най-логичното е нещата накрая да си дойдат по местата, като дойде сметката. Само с антидоганово и антикризисно общоделство, с места начело на парламентарни комисии и с прокарване на закони, важни за някоя малка партия, управляващо мнозинство не се гарантира. Бизнесът си е бизнес, какви корупционни схеми. Обръчите са си обръчи, какъв Доган. Поне съчетанието да е по-волно и ансамблово.